Американците никога не са имали достъп до повече лукс, но защо се чувстваме толкова бедни?

Да живееш през 2025 година е благословия. Но също по този начин е необичайно време да си жив, изключително когато става дума за благосъстояние.

Когато мислиш за благосъстоянието и какво прави то за някого и качеството на живота му, има няколко метода да го видиш. Със сигурност благосъстоянието „ купува “ независимост и еластичност, което е може би най-важната роля на благосъстоянието.

Но на микро равнище измерването на благосъстоянието за доста американци е обвързвано с ежедневното качество на живот. От една страна, благосъстоянието би трябвало да дава достъп до стремежи – артикули и услуги над и оттатък ежедневните ви потребности.

Богатството също би трябвало да бъде щит против напрежението, обвързвано с парите, намалявайки безпокойството за покриване на главните потребности и чувството, че имате финансово пространство за дишане от ден дневно и месец след месец.

Днес в Америка, на практическо равнище, живеем с благосъстояние абсурд.

Имаме достъп до разкош, за който хората преди стотици години не са могли да мечтаят.

Имаме достъп до реформаторски медикаменти и животоспасяващи процедури. Имаме технология, в това число портативна техника, която можем да носим в джобовете си, с достъп до съвсем цялата информация, създавана в миналото. Разполагаме и с принадлежности за основаване.

Имаме коли с невероятна функционалност (вероятно прекалено много, съгласно мен). Ние сме в положение да летим в цялата страна или даже в целия свят. Много от нас имат шкафове, цялостни с облекла, обувки и аксесоари. Нашите магазини за хранителни артикули са цялостни с храна, а пътеките са изпълнени с голям избор.

Ние живеем с всекидневен разкош, който, в случай че се отдръпнете, в доста връзки е мъчно за поверие.

Така че, макар че имаме достъп до желанията, огромна част от работещата и междинната класа към момента живеят със напрежението да си разрешат главните разноски за живот.

Жилището е мъчно и скъпо за намиране. Дори в случай че човек може да си разреши къща и лихвени заплащания, настоящите разноски, в това число налози върху собствеността и застраховка, както и поддръжка, изяждат по-голям % от заплатите.

Разходите за опазване на здравето, изключително за тези, които нямат корпоративни здравни компенсации, спонсорирани от работодателя, порастват стремглаво. Само частта от застраховката, настрана от всички разноски за грижи, плащани от джоба, е тежко задължение за фамилиите.

Образованието, изключително висшето обучение, също е стресор, обременявайки младежите с пет или даже шестцифрени задължения, като в доста случаи не обезпечава подобаваща възвръщаемост на инвестицията.

И до момента в който имаме обилие от храна, американските долари купуват по-малко. Дори храненето в заведения за хранене на всяко равнище, от бързо хранене до сядане, се е нараснало в цените.

Да, през 2025 година работещата и междинната класа може да имат достъп до повече, само че стресът от главния живот се е нараснал експоненциално. И това прави по-трудно да се усещаме „ богати “.

Наистина ли сме богати, като човеци и като нация, в случай че основен принцип на благосъстоянието, този щит от финансов стрес, е бил продънен?

Ако погледнем виновниците, от жилища до опазване на здравето до обучение, всички са области, в които държавното управление (и политиката, обвързвана с правителството) е нараснала разноските. От тях зависи да стартират да отстраняват бариерите и да създадат американците още веднъж в действителност богати.

Освен това, политиките на Фед, в това число към 15 години политика на нулеви и съвсем нулеви лихвени проценти, количествено облекчение, потиснати действителни лихвени проценти и по-късно стягане, структурно сътвориха свят, в който притежателите на активи виждат по какъв начин благосъстоянието им се усилва, а тези без активи изостават. Това акцентира днешния абсурд на благосъстоянието: американците се радват на първокласно ползване, само че не могат да си разрешат „ входния билет “ към благосъстоянието, защото цената на главния актив – т.е. жилище – е финансирана надалеч оттатък приходите.

Здравата стопанска система би трябвало да бъде уравновесена със крепко общество и не можете да имате това, в случай че хората нямат успокоение. Финансовият стрес се показва като причина за съвсем един от всеки четири развода. То корелира с безпокойствие, меланхолия и проблеми с физическото здраве.

Разбира се, част от това е породено от самите вас, само че като погледнем % от прихода, който съставляват главните потребности през днешния ден, нещо не е наред.

Нашият абсурд на благосъстоянието е този, който може да бъде позволен с дейности. Имаме потребност от същинска промяна, с цел да накараме държавното управление да спре да изсмуква благосъстоянието на работливите американци. Животът, свободата и стремежът към благополучие висят на косъм.

Карол Рот е някогашен капиталов банкер, бизнесмен и създател на новата книга „ Вие няма да притежавате нищо “ от Broadside Books. Предишните й книги са „ Войната против дребния бизнес “ и бестселърът на New York Times „ Уравнението на бизнесмена “.